Сърбия

Атлас

Сърбия

Сърбия се намира на Балканския полуостров, в Югоизточна Европа. Според преброяването през 2011 г. има население 7 120 666 души. Територията и е 88 509 кв. км.
Големите градове Белград, Нови Сад и Ниш привличат туристи с културните паметници, възможностите за забавление и вкусната сръбска кухня.
През античността днешна Сърбия е била част от Римската империя. През Средновековието – част от Византия и България.
Браничево, близо до Костолац, на около 100 км от Белград по течението но Дунав, е било последното огнище на съпротива при покоряването на Първото българско царство от Византия през 1018 г.
Първото сръбско кралство е обявено през 1217 г. от династията Неманя. През 1459 г. страната пада под османско робство.
Смедерево, на 46 км от Белград по течението на Дунав е последната средновековна столица на Сърбия, преди падането на Сърбия под османско робство. Крепостта в Смедерево е най-голямата запазена от периода на Средновековна Сърбия.
Независимостта от Турция е обявена през 1878 г. на Берлинския конгрес. От края на Първата световна война до 2006 г. Сърбия влиза в състава на Югославската федерация.
Средновековните църкви и манастири привличат с оригиналната си архитектура, иконите и други произведения на изкуството, както и с ценните си ръкописи.
В Сърбия има два кралски дворцови комплекса, построени след освобождението от османско робство. Единият е в Белград, състоящ се от Стария и Новия кралски дворци. Другият е в Дедине и включва Кралския дворец и Белия дворец.
Сърбия има редица СПА курорти: Върнячка баня, Сокобаня, Нишка баня и други. Туристите са привличани също от кулинарията. Сръбската кухня включва храна, която е разнообразна, силна и пикантна. За нея може да се каже, че е комбинация на средиземноморска, ориенталска и централноевропейска. Сред специалитетите са: айвар, бюрек, кебапче, караджорджевски шницел, кайлак, ракия, чварци, сланина, сърма, пихтии, гибаница, проя, орасници и други. В Лесковац в последната седмица на август се провежда фестивал на скарата, който за 7 дни посреща около половин милион души – най-големият фестивал на скарата в Югоизточна Европа. Сръбската кухня включва храна, която е разнообразна, силна и пикантна. За нея може да се каже, че е комбинация на средиземноморска, ориенталска и централноевропейска. Сред специалитетите са: айвар, бюрек, кебапче, караджорджевски шницел, кайлак, ракия, чварци, сланина, сърма, пихтии, гибаница, проя, орасници и други.
В Лесковац в последната седмица на август се провежда фестивал на скарата, който за 7 дни посреща около половин милион души – най-големият фестивал на скарата в Югоизточна Европа.

Белград

Белград е разположен в ъгъла, образуван при вливането на река Сава в Дунав. Сливането на двете могъщи реки създава условия за образуването на здрава естествена крепост.
Неолитно селище във Винча, източно от Белград е съществувало през периода 4500-3500 г. пр. н. е.
За първи път през 279 г. пр. н. е. се споменава градът Сингидунум на мястото на днешен Белград, като селище на келтското племе скордиски. Друго скордискско селище – Таурунум – е съществувало на мястото на днешния Земун.
На мястото на Сингидунум ремляните започват да изграждат укрепено селище – каструм- през I век.
Средновековната история на града, кръстен със славянското име Белград, е свързана с историята на Пъравата и Втората българска държава, когато градът се превръща във важна крепост в западните предели на България. За първи път името Белград е споменато в писмо от папа Йоан VIII до българския княз Борис през 878 г.
В периода на залез на Второто българско царство Белград преминава в ръцете на сърбите, а впоследствие - под османско робство.
В 1521 г. турците завладели града и го укрепили, за да насочат оттук ударите си към Унгария. Белград станал голям военно-административен и търговски център на Османската империя. През XVII в. градът три пъти преминавал в ръцете на австрийците, а през 1806 г. бил превзет от въстаналите сърби и станал тяхна столица.
През 1813 г. турците си възвърнали господството над града, но след две години сърбите отново го освободили.
След освобождението и създаването на Сръбското княжество градът става столица на Сърбия.
Градът има 200 км речни брегове на реките Дунав и Сава и 16 речни острова.
Сред забележителностите е Белградската крепост, при вливането на Сава в Дунав, строена и доизграждана от I до XVIII век. Най-запазената и кула е кулата Небойша. Крепостта е разположена в парка Калемегдан, където има също зоопарк, военен музей, природонаучен музей, римски кладенец и статуя на Победителя, един от символите на града.
Площадът на републиката се намира на мястото на стария Сингидунум, там където през османския период е била Стамбулската порта на града.
Улица „Княз Михил” е главната пешходна зона, свързваща Площада на реупбликата с Калемегдан и Белградската крепост.
Районът на улицата „Скадарлия”, някога турски квартал, а днес център на бохемския живот с мого кафенета и заведения, е запазил духа на стария град от османската епоха.
Храм-паметникът „Свети Сава” е издигнат на мястото, където са били изгорени останките на Свети Сава по време на турското робство. Свети Сава, живял през XIII век, е архиепископ и основател на сръбската православна църква.
Белградската синагога е построена през 1926 г. от общността на евреите ешкенази.
„Байракли джамия” е построена по времето на султан Сюлейман Великолепни, между 1660 и 1688 г. Първоначално се е наричала „Чохаджи джамия”, а името „Байракли джамия” получава през XVIII век.
Дворецът „Стари двор” е пострен между 1882 и 1884 г. и е бил резиденция на сръбската династия Обреновичи.
Дворецът „Нови двор” е бил резиденция на династията Караджорджевичи между 1911 и 1922 г.
Забележителни са сградата на Сръбската академия, Парламента и Националният музей.

Ниш

Ниш е най-важният икономически, административен и културен център на Южна Сърбия. Разположен на пътния коридор номер X, Ниш е транспортен възел с пътища на юг за Македония и Гърция, на изток за България и Близкия изток и на запад за Белград и Западна Европа. Нишкото летище „Константин Велики” е второ по големина в Сърбия и от 2010 година предлага много линии до Европа и други части на света. Градът е на 165 км от София, на 205 км от Скопие, на 140 км от Подгорица и на 260 км от Белград.
Ниш е един от най-старите градове в Европа. Разкопките в Бубань и Велека хумска чука свидетелстват за селища от неолита и бронзовата епоха. Истински разцвет достига при римляните. През 274 година тук е роден римският император Флавий Валериий Константин – Константин Велики. Оттогава Ниш се превръща в мощен каструм по Виа милитарис.
През 441 година Наисус претърпява тежки разрушения от атаките на хуните начело с Атила. През VI век е обновен от Юстиниян. Дълги години Ниш е важен център на Първата и Втората българска държава. От XII век обаче сърбите правят систематични опити за завземането му. От 1386 година Ниш е превзет от турците и остава в Османската империя до 1878 година, когато преминава в сръбски ръце. През 1914 година сръбското правителство се мести тук и Ниш става военна столица на Сърбия. Тук е обявена и Нишката декларация, прокламирала идеите за създаването на Югославия.
Прочутата Нишка крепост, построена от римляните и последователно преминавала във владение на византийци, славяни, българи, сърби и турци, е построена в окончателния си вид от турците през 1723 година, на площ от 22 ха, със стени, дълги 2100 метра, 8 метра високи и 3 метра широки.
Археологическият обект Медиана, разположен на Виа Милитарис, е построен през IV век на площ от 40 декара като императорска резиденция и комплекс от жилища на знатни римляни. Тук могат да се видят останки от хамбари, занаятчийски център, луксозни вили, минерални бани, колони, статуи, оловни тръби, улавяли топлите води от Нишка баня за отопление и водоснабдяване и други артефакти.
Могат да се посетят още Националният музей в Ниш, Нишка баня и други интересни места.

Нови Сад

Нови Сад, центърът на Воеводина, притежава редица туристически забележителности.
Градската къща в центъра започва да се строи през 1893 г. по инициатива на Светозар Милетич и проект на архитекта Джердж Молнар. В нея се провеждат прочутите новосадски балове.
На Площада на свободата, до Градската къща, се намира римокатолическата църква „Св. Мария”, която е изградена в неоготически стил между 1893 и 1895 г. отново от архитекта Молнар.
Дворецът на владиката на Бачката епархия на Бачката сръбска православна църква е построен през 1741 г. До него се намира църквата „Свети Георги”.
Най-старата православна църква в града е Николаевската църква, построена през 1730 г.
Други забележителности са Градската библиотека, „Дунавският парк”, Войводинският музей и Музеят на съвременното изкуство на Воеводина.
Най-атрактивната туристическа зона на Нови Сад е Петроварадинската крепост, наречена „Гибралтар на Дунава”, една от най-запазените фортификации в Европа. Построена е между 1692 и 1780 г. върху площ от 112 хектара, с 10 порти, 12 000 бойници и 400 топовни гнезда. Над крепостта доминира часовниковата кула.
Най-популярният градски плаж „Щранд” на брега на Дунава се смята от мнозина за най-добрият плаж на Дунава.
В Нови Сад се провеждат около 200 фестивала годишно, а център на нощния живот е улица „Лазе Телечки”.
За шопинг може да се посетят някои от големите търговски центрове – „Нови Базар”, „Парижки магазин”, „Меркатор”, „Биг”.
Ако се тръгне от Нови Сад към Фрушка гора по пътя, минаващ през Петроварадин, ще се стигне до римокатолическата църква „Снежна Госпа”, построена през 1881 г., изградена в памет на Петроварадинската битка от 1716 г. и победата на християнската войска над османлиите.
Планината Фрушка гора е висока само 539 м. Известна е като „Сръбския Атон” или „Сръбската Света гора”, тъй като там се намират 16 манастира: „Крушедол”, „Гретек”, „Старо Хопово”, „Ново Хопово”, „Врдник”, „Язак”, „Велика Ремета”, „Мала Ремета”, „Беочин”, „Раковац”, „Джипша”, „Привина Глава”, „Кувеждин”, „Петковица”, „Бешеново” и „Шишатовац”.

Димитровград

Димитровград е най-източният град на Република Сърбия. Градът е на територията на област Пирот. Намира се на 20 км от Пирот, на 60 км от София и на 90 км от Ниш.
Археологически данни потвърждават, че тук имало живот още от предисторията. Възниква като селище на стария римски път Виа Милитарис. През дългата си история градът няколко пъти е променял името си: Баланстра, Текви Бинари, Цариброд. До 1950 година се нарича Цариброд, а след това сменя името си на Димитровград.
Наред с общините Зайчар, Княжевац и Пирот, Димитровград спада към Сръбската част на Стара планина. Има статус на приоритетна територия за развитие на туризма. Димитровградската част на Стара планина се нарича Висок и има осем села: Вълковия, Долен Криводол, Горен Криводол, Изатовци, Каменица, Сенокос, Болевдол и Брайковци. През Висок протича река Височица, която извира в България, а с вода пълни Завойското езеро. Висок има огромен потенциал за развитието на туризъм, скотовъдство и производство на здрава храна. Тук тече река Ерма, ляв приток на Нишава с обща дължина 72 км. Тя извира източно от Власинско езеро, а един неин изворен ръкав е Вучия река. След 17 км тя преминава в района на Знеполе в България, тече 27 км на българска територия, връща се в Сърбия при село Петачница в Димитровградска община и тече главно на север около 28 километра до вливането си в река Нишава, край село Суково, на 11 км от Димитровград. Докато си пробива път през Гребен планина (1337 м) и Влашка планина (1442 м), Ерма прави два гигантски прохода, които местното население нарича Одоровско и Влашко ждрело, с ивици високи 300-400 м и широки 10-30 метра. Край реката се намира Погановският манастир, както и балнеолечебницата в Звонска баня, община Бабушница, с термална и радиоактивна вода.
Погановският манастир „Св. Йоан Богослов” е разположен в ждрелото на река Ерма, край село Поганово, между Одоровско и Влашко ждрело. Манастирът е построен към края на XIV век, а стенописите са от края на XV век. Благодарение на труднодостъпния терен (до 1927 година каньонът на река Ерма е напълно непроходим) през вековете е останал незасегнат от многобройните завоеватели. От 1979 година е вписан в списъка на световното наследство на „Юнеско” като културна ценност от особено значение.
Село Радейна се намира на 6 км от Димитровград. В комплекса „Панчина кръчма и етно къщи за гости” са запазени автентични къщи от глина. Недалеч се намира женският манастир „Св. Кирик и Юлита” в планината Видлич. В близост е Смиловското езеро, което предлага възможност за риболов на сом, щука и шаран.
Други селища в района са: Лукавица, Градина, Бачево, Радейна, Драговита, Височки одоровци, Поганово. Там има къщи за гости за селски туризъм. Димитровград има развита млечна промишленост. Районът е особено подходящ за овцевъдство. Тук се отглеждат старопланински агнета, боровско сирене и старопланински кашкавал.

Пирот, Бела Паланка и Княжевац

Пирот предлага природни забележителности: паркът „Стара пранина”, връх Миджур, Завойско езеро, Славинското гърло, каньонът на река Темщица.
Тук могат да се видят уникални архитуктурни паметници като манастира „Св. Йоан Богослов” от Поганово (XIV век), манастира „Св. Георти” от Темска (XIV век), църквата „Св. Петър и Павел” (XIII век), средновековната крепост „Момчиловград” (XIV век).
Практикуват се пешеходен туризъм, колоездене, рафтинг, риболов.
Уникални храни са пиротският кашкавал и пиротските колбаси.
Килимарството предизвиква възхищение с пиротските килими.
Община Бела Паланка се намира в югоизточна Сърбия на територията на Пиротски окръг. Има площ 517 кв км и 12 500 жители. Отстои на 108 км от София, на 42 км от Ниш, на 27 км от Пирот и на 280 км от Белград.
Старото име на селището е Ремесияна. В него живеят хора вече 2300 години. Оттук, по пътя Via Militaris, са минавали царе, крале и пътеписци.
Най-популярен кулинарен специалитет тв Бела Паланка е баницата. От 2006 г. тук се провежда празникът „Ден на баницата”, а Бела Паланка е провъзгласена за „Столица на баницата”. www/turizambelapalanka.com
Природен парк „Стара планина” включва планинската приграничната зона между България и Сърбия на Стара планина. Най-висок връх тук е Миджур (2169 м), а много атрактивен е връх Бабин зъб (1758 м). На негово име е наречено планинарското дружество „Бабин зъб” от Княжевац, което организира походи в парка и поддържа най-младия ски-център в Сърбия – център „Стара планина”.
Тук се почита и наследството на траките. Церемонията „Молитва под Миджур” пресъздава обичаи от епохата на траките – от преди III век преди новата ера.