България

Атлас

България

България се намира в Югоизточна Европа и заема източната част на Балканския полуостров. България е магия, съставена от великолепната природа, многовековни традиции и богата история.
Страната предлага мека зима, зелена свежа пролет, топло слънчево лято и златна есен. Тук има красиви проходими планини, снежни върхове и писти, прохладни гори, наситени с аромата на смола и лечебни билки, голяма част от които ендемити.
Чрез своите черноморски курорти Бургас, Варна, Албена, Златни пясъци, Св. Константин и Елена, Слънчев бряг, Несебър, Поморие, Созопол, Ривиера и други България предлага чисто лазурно море, устия на реки, живописни заливи и полуострови, прекрасни плажове.
България изобилства от вълшебни извори на здравето и красотата, най-известни сред които са тези във Велинград, Вършец, Девин, Кюстендил, Павел баня, Сапарева баня, Сандански, Хисаря и други. Тук се срещат всички видове минерални води. Още от дълбока древност траки и римляни са оценили лечебните свойства на минералната вода и са строели около минералните извори процъфтяващи селища, следи от които са останали и до днес по българските земи. Балнеолечебни центрове са строили редица римски и византийски императори като Траян, Север, Максимилиан, Юстиниан, защото са разбрали, че тя е природен елемент, който едновременно пречиства, лекува и балансира човешкия организъм.
В течение на хиляди години природата тук е изваяла прекрасни форми, като Белоградчишките скали, уникалните пещери със сталактити, сталагмити и сталактони, като Леденика и Магурата, създала е високопланински езера, като Леденото езеро на връх Мусала – най-високото на Балканите.
Много чаровни кътчета, много природни забележиелности, както и многобройни археологически паметници (тракийски могили и светилища, останки от селища и крепости, некрополи и църкви, древни мостове), пръснати по цялата страна, очакват своите посетители.
Нашите стандартни ваканционни продукти за България са свързани с морски, планински и СПА дестинации.
Редица културно-историческите и природни забележителности са включени в предлаганите екскурзии за българи и чужденци с различна продължителност. В българските земи ще откриете богатствата на най-старата европейска цивилизация – цивилизацията на траките. При Варненският халколитен некропол е открито най-старото обработено златно съкровище в Европа, датирано от V хилядолетие пр. н. е. Тук са съществували множество тракийски царства – тези на одриси, гети, трибали, беси, македони и десетки други...Македонското царство се превръщата в първата европейска империя – Македонската империя. Културата на траките, връстница на културите на Египет и Двуречието, повлияна и обогатена от тях, заляга в основите на следващи европейски и близкоизточни цивилизации: гръцка, персийска, римска, византийска, славянска, българска, арабска, тюркска...
Българската държава е основана през 681 г. с обединяването на племената на прабългъри и славяни. През вековете, в непрестанни битки за съществуване, България създава своя богата и самобитна цивилизация и се утвърждава като център на духовна и материална култура – писменост, архитектура, ювелирно изкуство. Тук се създава славянската писменост. В старите столици Плиска, Преслав и Велико Търново ще усетите славното минало и ще видите свидетелства за периоди на разцвет на българската дължава. Завладяна от турците през XIV в., България спира своето държавно развитие, но нацията се казва достатъчно издръжлива, за да се съхрани духовно и етнически. Днешна България е модерна страна, част от Европейския съюз, гледаща към бъдещето, но и самобитна, обвеяна от легенди за велики времена, започващи от зората на европейската цивилизация, наследница и пазителка на хилядолетни традиции и култура.

Златни пясъци

Един от курортите, донесли световна слава на България, разположен красиво на източния горист склон на Франгенското плато, на 17 км североизточно от Варна. Прекрасно съчетава прохладата на гората с прочутия фин златист пясък. Предлага разнообразни възможности за забавления. Наблизо е една от най-интересните забележителности в района – скалният Аладжа манастир. Има повече от сто хотела с повече от 36 000 места за настаняване.
Примерни хотели за настаняване в Златни пясъци:
„Интернационал”, 5 звезди, 325 стаи и апартаменти, СПА център, вътрешен басейн, външен панорамен басейн, салон за красота, фитнес, ресторанти и барове, паркинг с 300 места.
„Мелиа Гранд Ермитаж”, 5 звезди, СПА център, вътрешен басейн, външен панорамен басейн, салон за красота, фитнес, ресторанти и барове.
„Амбасадор”, 3 звезди, балнеоложки център, вътрешен басейн, външен басейн, ресторант, магазин.
„Детелина”, 3 звезди. 7 етажа. 126 стаи. Хотелът е разположен в района на „Чайка”, на 3 км от курорта Златни пясъци, на 20 км от летище Варна, на 450 м от плажа. Добро съотношение цена-качество.

Св. Константин и Елена

Най-старият морски курорт на България, само на десетина километра от морската столица Варна. Разположен е в разкошен парк с редки дървесни видове и с лечебни топли минерални извори, което създава особен микроклимат. Тук има повече от 40 хотела с повече от 17 000 места за настаняване.
В северната част на Св. Константин и Елена, на самия морски бряг се намира комплекс „Слънчев ден”. Тук има специфичен морски климат с чист въздух, богат на соли, озон, бром, калций и оптимална влажност на въздуха 63-65%. В естествения парк има лечебни минерални извори с температура на водата 45 градуса по Целзий. Прилага се и лечебна кал от Варненското езеро. Тук са хотелите „Палас” (5 звезди) и „Марина” (4 звезди).
Примерни хотели за настаняване в Св. Константин и Елена:
„ИХС - Фредерик Жолио Кюри” (Международен дом на учения), 3 звезди
„Азалия”, 3 звезди
„Палас” (Слънчев ден), 5 звезди. Конгресен център с няколко зали: „Палас” (тип кино, със сцена и голям екран), зала „Нептун” (с морски изглед и овална маса с 22 кожени стола), зали „Мецанин” 1 и 2.
„Марина” (Слънчев ден), 4 звезди. Хотелът има 171 стаи и 16 апартамента. Има основен и рибен ресторант, лоби бар с тераса и рибен бар. На територията на хотела има закрит басейн с минерална вода, открит басейн, зала за финтнес и масажи. Конгресен център „Марина” разполага със залите „Марина”, „Мадара”, „Перун” и „Трявна”.

Албена

Курортният комплекс Албена е разположен в живописен залив при устието на Балшова река на югозапад от Балчик. Известен е с обширна плажна ивица (дълга 3,5 км), ситен пясък, пясъчни дюни и полегато морско дъно. Носител е на Син флаг за екологично чисто море, плажове и територии. Въздухът е кристално чист поради по-високото съдържание на кислород, а това се дължи на резервата Балтата, присъединен към курортен комплекс Албена и представляващ национален парк с богата и разнообразна растителност.
Курортен комплекс Албена разполага с над 40 хотела, модерни СПА центрове и отлични условия за почивка и спорт.
Примерни хотели за настаняване в Албена:
„Боряна”, 3 звезди
„Гергана”, 4 звезди
„Лагуна Бийч ”, 4 звезди

Созопол

Созопол е морски курортен град, красиво разположен на Созополския полуостров на 33 км югоизточно от Бургас. Той е една от най-популярните летни дестинации в България.
Притегателната сила на Созопол се дължи на особената атмосфера, царуваща в него и създадена от тесните калдъръмени улички и двуетажните дървени къщички с еркери в старинната част на града, от красивите черкви, старинните бели къщи с червени керемиди, потънали в зеленината на смокини и винени сортове лозя.
Край Созопол има обширни плажове със ситен жълт пясък и слабо наклонено морско дъно.
Градът има древна история. Най-старото тракийско селище тук възниква през IV-III хилядолетие, като подводните проучвания в созополския залив посочват, че населението тук се е занимавало с корабоплаване още от дълбока древност.
По-късно (VI в. пр. н. е.) гръцки колонисти основават тук града Аполония Понтика (наречен така в чест на гръцкия бог Аполон), който се превръща във важен търговски и пристанищен център. Разрушен през I век пр. н. е., по време на римското завоевание на тези земи, градът възкръсва пет века по-късно като Созополис – град на спасението.
От епохата на Възраждането – XVIII-XIX век – са запазени църкви и множество къщи от дърво и камък, създаващи неповторимия архитектурен облик на днешния созополски Стар град. Старинни икони и великолепни дърворезбени иконостаси представят забележителните постижения на художествените занаяти по това време.
В околностите на Созопол се намира устието на река Ропотамо и там, където водите и докосват морето, често се виждат делфини.
На два километра срещу старинната част на града се намира най-големият остров на Българското Черноморие – Свети Иван. Под водата около него съществува уникално природно явление – каменна гора, а на самия остров е построен манастирът „Свети Йоан Кръстител”. През лятото на 2010 година при археологически разкопки на остров Свети Иван е открит реликварий, съдържащ мощи – костици от ръка, лицева челюст и зъб на светец, които след проучване от специалисти се приема, че принадлежат на Св. Йоан Предтеча (Кръстител). Именно част от черепа и едната ръка на Св. Йоан Кръстител са пазили в Константинополската патриаршия, откъдето са преместени тук при османските набези. Мощите днес се намират в созополската църква „Св. Георги”, която притежава и частица от Светия кръст и мощи на Св. Андрей.
Всяка година Созопол посреща гости от България и чужбина (актьори, музиканти, художници), за да участват в празника на изкуствата – Аполония.
Примерни хотели за настаняване в Созопол: „Корал”, 3 звезди, семеен хотел, в близост до плажа, „Селена бийч”, 3 звезди, „Аполония ризорт”, 4 звезди.

Несебър

Несебър е разположен на малък скалист полуостров, свързан със сушата с тесен провлак, дълъг около 300 метра. Край образуваните по този начин два залива има обширни плажове със ситен жълт пясък. По северния плаж е разположен курортният комплекс Слънчев бряг.
Градът е наследник на тракийско селище, основано през II хилядолетие пр. н. е. и е най-богатото селище на архитектурни паметници от Средновековна България.
Старинната част на града е включена в списъка на ЮНЕСКО за световното културно наследство заради множеството добре съхранени паметници от различни епохи. Тази част на града е съхранила некропол с много златни накити и гръцки вази от III в. пр. н. е., части от крепостната стена и портата на Месемврия от III-IV век, черкви от VI и XI-XIV век с керамопластична украса на фасадите и ценни икони, двуетажни къщи с интересна архитектура.
Голямо богатство на Стария Несебър са близо 60-те запазени възрожденски къщи, придаващи му изключително романтична атмосфера и над 40-те църкви. 23 от храмовете са открити при разкопки и са реставрирани, като действаща в момента е само една, а другите са превърнати в картинни музеи и галерии.
Примерни хотели за настаняване в Несебър:
„Сол Несебър маре ризорт и аквапарк”, 4 звезди
„Афродита бийч”, 4 звезди
„Рио гранде”, 4 звезди

Поморие

Курортният град Поморие е разположен на тесен скалист полуостров, на 22 км североизточно от Бургас. Разполага с обширни плажове. Основан е от колонисти от Аполония, вероятно към VI в. пр. н. е. с името Анхиало. Носи името Поморие от 1934 година.
На 2 км от Поморие се намира Поморийското езеро – лагуна със солена вода и ниски брегове. Подхранва се от подпочвени и морски води. Равнището му е по-ниско от морското. Дебел пласт от черна сероводородна лечебна кал покрива дъното му. Още от дълбока древност мястото е известно като лечебно на траки и римляни, които използват лечебната сила на калта и наричат езерото „Свещено”. Днес Поморие е най-големият калолечебен център на България. Калолечебницата е построена през 1925 година, а през 1983 е построен новият санитарно-курортен комплекс. Лечение се осъществява и в няколко модерни хотела в района на града.
Примерни хотели за настаняване в Поморие:
„Гранд хотел Поморие”, 5 звезди
„Феста Поморие ризорт”, 4 звезди „Регата”, 4 звезди

Слънчев бряг

Най-големият черноморски курорт в България с международно значение, с повече от 130 хотела, предлагащи над 50 000 места, е красиво разположен край обширен залив на 6 км северозападно от град Несебър. На север е ограничен от южните склонове на Стара планина – уникално съчетание на горска прохлада с морски бриз, така характерно за Южното Черноморие.
Курортният комплекс разполага със зелени паркове и с обширен плаж и дюни със ситен кварцов пясък. Предпочитат го младите хора заради разнообразните възможности за забавления.
Примерни хотели за настаняване в Слънчев бряг:
„Риагор”, 3+ звезди
„Хризантема”, 4 звезди
„МПМ Калина Гардън”, 4 звезди

Приморско

Приморско е малко курортно селище на юг от Бургас, в подножието на Странджа планина. Разположен е на не много голям полуостров с формата на полумесец. Приморско предлага най-чистите и най-просторните плажове с фини пясъци, обградени от живописни дюни, обсипани с екзотични пясъчни лилии.
Климатът – съчетание от умереноконтинентален и средиземноморски - чистотата на крайбрежните води, ниската им соленост и по-високата им температура, слабо изразените приливи и отливи, чистият въздух – всички тези природни дадености осигуряват пълноценна почивка. В горещите летни дни прохладата тук идва от морето, от горите на Странджа и от лонгозните гори край река Ропотамо.
Природата е дарила Приморско с приказен свят от дюни (най-високите на Балканския полуостров се намират при Алепу), лагуни, лонгозни гори от благун, ясен, клек, лиани и повет, скални образувания (Лъвската глава), фиорди (Маслен нос), лилиева градина в старото речно корито на Ропотамо, живописен лиман, образуван от бреговете на реката, малко преди вливането и в Черно море. Тук има богата и разнообразна флора и фауна – пясъчна лилия, водна лилия, блатно кокиче, кактуси, морски пелин, пойни и неми лебеди, благороден елен и др.
Този вълшебен свят е запазен и до днес – Приморско е носител на престижното отличие Син флаг за съхранената природа в района. Защитените територии са много – резерватът Ропотамо и по-малките – Аркутино, Змийският остров, Морски пелин и Водни лилии. Статут на природни забележителности имат пясъчните дюни Перла и Алепу.
Приморско е предпочитана дестинация заради природните забележителности, гостоприемството на местното население и атракциите, предлагани на туристите – ресторанти, българска традиционна кухня, аквапарк, водни ски, водни пързалки, сърф, скутери, джетове, плажен волейбол, разходка с лодка или яхта, тенискортове.
Курортът е подходящ както за спокойни семейни почивки, така и за интензивна почивка с много партита и емоции.
Примерни хотели за настаняване в Приморско:
„Приморско дел сол”, 5 звезди
„Форест бийч”, 4 звезди
„Апартаменти Гардения”, 3 звезди

Боровец

Боровец (до 1942 година Чамкория) е най-старият планински курорт в България. Разположен е на 72 км югоизточно от София и на 126 километра северозападно от Пловдив. Намира се на 1300 метра надморска височина в северните склонове на Рила планина под връх Мусала – най-високият връх на Балканския полуостров.
Боровец е в непосредствена близост до Национален парк Рила, но извън неговите граници. Той е само един от входните пунктове за влизане в парка, който има сертификат за членство в европейската мрежа от национални паркове PAN Parks.
Климатът в тази зона на Рила е специфичен. Летата са горещи, но туристите намират прохлада и спокойствие в горските масиви на планината, наситени с аромата на горски плодове и редки цветя, на смола и лечебни билки. През лятото Боровец предлага много възможности за забавления – пешеходен туризъм в Националния парк Рила, в който има и места за краткотрайни почивки; конна езда; стрелба с лък; риболов; фотосафари в Ловно стопанство Искър; велопаркът на курорта предлага 20 км маркирани трасета с различна трудност.
Зимите в Рила са студени и с обилни снеговалежи, което е естествена предпоставка за резвитието на зимни спортове.
Възникнал през XIX век като ловна база на българските царе, днес той е един от най-популярните и най-модерни зимни курорти в страната, който разполага с около 20 хотела с 3000 места и с 58 км професионално обработени ски- и сноуборд писти, модерни лифтове и влекове, съоръжения за изкуствен сняг в ски-зоните Ястребец и Ситняково и с осветление за нощно каране пред хотел Рила.
Примерни хотели за настаняване в Боровец:
„Самоков”, 4 звезди
„Рила”, 4 звезди
„Апартхотел Флора резиденс”, 4 звезди

Банско

Банско е един от най-младите планински курорти в България, намиращ се на 160 км от София и разположен в подножието на Пирин планина, на 936 метра над морското равнище в Разложката котловина, върху наносния конус на река Глазне. Особено привлекателен е за скиори и сноубордисти през зимните месеци с кристалния сняг, великолепните писти, прозрачния въздух и искрящото слънце. Наред с отличната инфраструктура и уникалната природа, той предлага и многобройни възможности за СПА и уелнес туризъм.
Близо до него се намира Национален парк Пирин. Снежната планина – Орбелос – както са я наричали траките – е рай за туристите и през лятото, и през зимата.
Само на 6 км от Банско се намира балнеоложкият и планински курорт Добринище.
Банско възниква през X-XI век на основите на старо тракийско селище. През XVIII век се оформя като български духовен център с развити занаяти, търговия, култура, изкуства... Градът очарова своите гости с оригиналната си самобитна възрожденска архитектура, с чудните си икони и дърворезби – плод на Банската художествена школа...
Духовен символ на Банско е черквата „Света Троица” – с уникален резбован иконостас, с филигранни детайли и оригинални стенописи по колоните и купола. Веляновата къща е истинско произведение на изкуството с дърворезбованите си тавани и изографисани отвън и отвътре стени. Музеят „Неофит Рилски” е посветен на бележития български възрожденец и се помещава в родната му къща. Постоянната изложба „Банска художествена школа” показва образци на икони на Банската иконописна школа – едно от най-ярките достижения на българската култура от XVIII-XIX век.
Мемориалът „Паисий Хилендарски” е посветен на друг бележит възрожденец, роден в Банско. Построен е на мястото, където е била родната му къща. Пресъздадена е килията на Паисий в Хилендарския манастир, където пише „История славянобългарска” (1762 г.) . Възстановен е и параклисът ”Св. Иван Рилски”, където скромният монах и велик българин се е отдавал на молитви.
Късноантичната и средновековна крепост „Момина кула” е разположена на възвишение със стръмни склонове в близост до Банско. С името и са свързани чудни предания за красива и смела местна девойка. Тук, край Банско, над хижа „Бъндерица”, се намира и най-старото иглолистно дърво в България – Байкушевата мура – на около 1300 години.
Днес Банско е сред най-престижните зимни курорти в Източна Европа – истинска алтернатива на алпийските ски-курорти.
Градът е възникнал през IX-X век. Споменава се за първи път в турски документ от 1576 г. Днес Банско е осеян с множество архитектурни и исторически паметници - къщата-музей на Никола Вапцаров, къщата-музей на Неофит Рилски и други възрожденски къщи - Велянова, Молерова, Тодева, Радонова ... Внимание привличат и църквата "Св. Богородица" с пекрасната резба на иконостаса и църквата "Св. Троица" с красиви стенописи. Хубаво е да се видят и часовниковата кула-камбанария, бюст-паметника на Яворов и мястото на родната къща на Паисий Хилендарски.
Банскалии са трудолюбиви и предприемчиви. Още през Възраждането са търгували с тютюн, памук и афион в Сърбия, Будапеща и Виена. Връщали се с дисаги, пълни със сребърни минци и златни лири. "Златният век" на градчето е през втората половина на XVIII век. Тогава се налага и прочутата Банска художествена школа.
Жителите на Банско са и с буден дух. Участват дейно в Крененско-Разложкото и Илинденско-Преображенското въстание. През 1896 г. учител в града е бил Гоце Делчев.
Банско е важен туристически център. Разполага с множество хотели, туристически спални и почивни станции, вратите на които са винаги широко отворени за многобройните почитатели на историята и красивата природа.
Маршрутът Банско - хижа Бъндерица - хижа Вихрен позволява на туриста да се полюбува на естествената красота на природата. Маршрутът поема на юг по улица "Пирин", след това навлиза в парка Пирин и минава покрай местността Мъртва поляна и трите Бански минерални извора. С навлизането в Бъндеришката долина се минава през Меча поляна, където разпръснати каменни плочи останали от някогашния Бъндеришки ледник. Пътеката пресича склоновете на река Палашица като вляво остава дълбокия Бъндеришки каньон. Той е известен с многото бързеи и водопади, сред които водопада Бъндеришки скок, висок 11 метра и обявен за природна забележителност.
Хижа Бъндерица включва стара и нова сграда. Старата е построена на през 1915 г., а Новата сграда е построена през 1982 г. Забележителности в близост до хижата са пещерата Нишата, Байкушевата мура, която е рядък представител на черната мура н авъзраст 1200 години, с обиколка 7.80 метра и височина 20 метра.
Хижа Вихрен е построена на 1950 метра надморска височина върху скален праг на левия бряг на река Бъндерица. От нея се открива красива гледка към връх Вихрен и езерото Окото. Едно след друго по маршрута се нижат Атлас, които зареждат с положителна енергия и вливат у човека сила. Примерни хотели за настаняване в Банско:
„Кемпински Гранд Арена”, 5 звезди, „Гранд хотел Банско”, 4 звезди, „Св. Иван Рилски”, 4 звезди
Комплекс „Св. Георги Ски & СПА” (St. George Ski & SPA) (4 звезди) предлага 43 едноспални апартамента, 11 апартамента с две спални, 16 двойни стаи, и 17 стузиа, а също ресторант, лоби бар, Балнео и СПА център, закрит басейн с минерална вода, фитнес. www.stgeorgespabansko.com

Пампорово

Пампорово е един от най-големите целогодишни ски-курорти в България. Намира се във вътрешността на величествените Родопи. Разположен е на 1600 м надморска височина в подножието на връх Снежанка, на 225 км от София и на 85 км от Пловдив. Тук има над 30 хотела с повече от 3300 места за настаняване.
Многото легенди, свързани с планината, многото светилища и останки от минали епохи, скътани в нея, създават особената мистична атмосфера в Родопите и тяхната притегателна сила. Според едно от поверията тук е живял митическият поет и певец Орфей.
Комплексът Пампорово предлага отлични условия за активна зимна почивка и зимни спортове – сравнително мека зима с много слънчеви дни и с обилен сняг, ски-писти с десетки километри обща дължина, поддържани в отлично състояние и с различна трудност. Комплексът разполага с 6 лифта и 9 влека с капацитет 11 600 души на час. В зоната има и места за спускане с шейни. Благодарение на системата за изкуствен сняг ски-сезонът продължава от декември до април.
Кристалният планински въздух и свежестта на родопските гори привличат туристи и през лятото. Родопските поляни с чудни планински цветя, като силиврякът – цветето на Орфей – и лечебните билки, като мурсалският чай, са идеално място за разходки по множеството екопътеки. Любителите на активната почивка могат да ползват маркираният маршрут Пампорово – село Широка Лъка. Триградското ждрело е предпочитано място за скално катерене. В района се намират пещерата Дяволското гърло и Ягодинската пещера – едни от най-атрактивните пещери в България. Тук може да се практикува още спортен риболов, конна езда и още много интересни дейности. Всичко това прави Пампорово една от най-успешните и желани планински дестинации на България.
Примерни хотели за настаняване в Пампорово:
„Гранд манастир”, 5 звезди
„Пампорово”, 4 звезди
„Снежанка”, 3 звезди

Велинград

Велинград е място, което ни предоставя възможност да се насладим на планинска и СПА почивка ведно. Ефектът е пълен релакс, зареждащ с енергия. Градът е разположен в Южна България на около 130 км от София в Западните Родопи. Той е най-щедро надареният с минерални води град в България и разполага с 80 минерални извора – топли и горещи (25°C-80°C), с ниска минерализация (под 1 гр/л), имащи дълбок произход – кристално чисти и бистри, предоставящи възможност за инхалационно, питейно и външно балнеолечение. Велинград предлага възможности както за профилактика, общо укрепване и закаляване на организма, така и за предотвратяване на обострянето на съществуващи заболявания и тяхното лечение. Предлага много открити и закрити басейни с минерална вода и процедури в лечебните заведения, големи възможности за спорт, туризъм и други. Велинград е предпочитана целогодишна туристическа дестинация с ясно разпознаваема идентичност, съхранена култура и природа и неслучайно заема челно място сред водещите СПА дестинации в Централна и Източна Европа.
Примерни хотели за настаняване във Велинград:
„СПА хотел Двореца”, 5 звезди
„Роял СПА хотел”, 4 звезди
„Гранд хотел Велинград”, 5 звезди

Хисаря

Балнеоложкият курорт с национално значение Хисаря е град в Пловдивска област. Разположен е в югоизточното подножие на Същинска Средна гора, близо до Розовата долина, на 42 км северно от Пловдив.
Известността на града се дължи на неговите минерални извори, които са повече от 20. Магическото въздействие на хисарската минерална вода е известно от дълбока древност – 5000 години преди новата ера тук съществува селище, станало по-късно любимо лечебно и курортно място за римските императори и техните придворни. През 293 година император Диоклециан дава на древното селище статут на град, огражда го с масивна крепостна стена и го обявява за императорско владение заедно с минералните извори, които се охранявали от специални легиони. Днес запазената десетметрова крепостна стена с нейната главна (южна) порта (Камилите) е сред най-добре запазените римски паметници в Европа. Вътре и вън от крепостта са запазени и императорската резиденция, амфитеатър, белокаменни мраморни вани, базилики, гробници и други.
Минералните извори в Хисаря са топли (14-52 °C) и с хидрокарбонатно-натриеви и хидрокарбонатно-сулфатно-натриеви води с ниска минерализация. Освен това водите са алкални, твърди, прозрачни, безцветни и с приятни питейни и вкусови качества. В същото време те са силициеви и флуорни, а някои от тях и слабо радиоактивни (Момина баня).
За предпочитането на Хисаря пред други бански курорти немалка роля играе и климатът. Той е умерено-континентален – зимата е топла и мека, без сняг, а пролетта настъпва рано. Потънал в зеленината на околните лозя и овощни градини, на паркове с редки дървета и цветя и без промишлени замърсители, градът предлага чист въздух с аромат на люляци, липи и рози, спокойствие и тишина, нарушавани само от славееви песни в освежените от Вечерника топли нощи.
В Хисаря са създадени прекрасни условия не само за почивка и балнеолечение, но и за развлечения. Интерес представляват Историческият музей и Музейният археологически резерват. В района има четири ловни стопанства с различни видове диви животни, както и десетки чисти и пълни с риба водохранилища. Любими места за разходка са и парковете.
Примерни хотели за настаняване в Хисаря:
„СПА хотел Хисар”, 4 звезди
„Хотел клуб Централ”, 4 звезди
„СПА хотел Августа”, 3 звезди

Сандански

Сандански е популярен СПА курорт в южното подножие на Пирин планина. Градът е най-топлият в България и с най-много слънчеви дни в годината. Има мека и кратка зима, топла и продължителна есен, средната годишна температура е около 15°C. Тъй като няма активни промишлени замърсители, въздухът е изключително чист, с вълшебни лечебни свойства. Затова градът е признат за най-добрата естествена лечебница на бронхиална астма и за подходящо място за климатотерапия (аеротерапия и хелиотерапия).
Изключително природно богатство на Сандански и района са минералните извори. Лечебните свойства на минералната вода се използват във водолечебни програми, изработени от квалифициран персонал и съобразени със здравословното състояние на гостите.
Примерни хотели за настаняване в Сандански:
„Интерхотел Сандански”, 5 звезди
„Елит”, 3 звезди
„Перун”, 3 звезди

Девин

Посетителите на Девин са впечатлени от красивата природа и внушителните вечно зелени планини. Сред природните забележителности тук са пещерите Ягодинска и Дяволското гърло. Природните забележителности Калето, Слона и Момата са част от чудесата на Родопа и вероятно са били свидетели на изпепеляващата любов на Орфей и Евридика.
Минералната вода и благоприятният климат в района на Девин са основните фактори, които определят града като курорт за релакс, профилактика и лечение. В местността има 4 хидротермални източника със сходни физични и химични характеристики.
Примерни хотели за настаняване в Девин:
СПА хотел „Персенк”, 5 звезди
СПА хотел „Девин”, 4 звезди

Старозагорски минерални бани

Старозагорски минерални бани е СПА курорт, разположен в южните склонове на Средна гора, на 15 км на северозапад от Стара Загора. Минералният извор датира от дълбока древност – непосредствено до него е открита селищна могила от VI-IV в. пр. н. е. и огромна (2500 кв м) за нашите представи римска баня от II век, функционираща до XII век.
Климатът е преходноконтинентален със слабо планинско влияние. Зимата е мека, но не е изключена и зима с обилни снеговалежи. Летните дни са слънчеви и горещи, а вечерите през лятото са прохладни.
На територията на Старозагорски минерални бани се намира природният феномен Богородична стъпка. Мястото се смята за свещено и тук е изграден параклисът Рождество Богородично. В курорта има уютни паркове и езеро с възможност за риболов.
Минералната вода е с ниска минерализация и термалност до 46°C. Подходяща е за лечение на заболявания на опорно-двигателния апарат, на периферната нервна система и други. Мекият климат и чистият въздух действат благоприятно при дихателни проблеми. Тук се намира единствената в област Стара Загора седмична санаториална детска градина за деца с бронхиална астма и проблеми с горните дихателни пътища.
Примерен хотел за настаняване в Стара Загора:
Хотел „Форум” (3 звезди) е разположен в центъра на Стара Загора. Предлага 16 стаи, ресторант с 80 места, градина със 70 места, конферентна зала с 60 места, масажно студио.
Хотел „Уникато” (3 звезди) е разположен в спокойно място в центъра на Стара Загора. Предлага 16 стаи, ресторант с 50 места, конферентна зала с 30 места.

Вършец

Градът на здравето Вършец е един от най-старите балнеокурорти в страната. Намира се в Северозападна България, област Монтана, на 90 км от столицата. Разположен е в подножието на връх Тодорини кукли, във Вършецката долина, по поречието на река Ботуня.
Климатът е умереноконтинентален с планинско влияние. Летните дни не са толкова горещи, а зимата е умерено студена. Селището датира от дълбока древност. Първите заселници – траките – го нарекли Врешец (вряла вода), заменено по-късно с латинското име Медека (лечебна вода). За римското присъствие в района говорят откритите останки от бани и крепости.
Днес Вършец е балнеокурорт с лековита минерална вода, която извира от шест извора и сондажи.
Интересен туристически обект е архитектурният комплекс „Баните”, който включва Старата минерална баня (1910 година – първата българска държавна баня), Новата минерална баня (1930 година) и Банското казино (първото казино в България с виенски салон, в който се провеждат много тържества и балове, както и първият конкурс за красота в България). И трите сгради са в стил късен барок. Тук е и вторият по големина в България след Борисовата градина Градски парк (1911), създаден от местните хора под ръководството на първия български балнеолог д-р Дамян Иванов. Своите посетители очакват и красивата двукорабна базилика „Свети Георги” във Вършец, Художествената галерия в града и Градският музей с интересната си бронзова скулптура на бог Телесфор, символизиращ възстановяването след болест. Клисурският манастир между Вършец и Берковица, многократно опожаряван и разграбван в миналото, но винаги възстановяван от християните, днес е манастирски комплекс с места за настаняване.

Павел баня

Националният балнеокурорт Павел баня се намира в Северозападната част на Старозагорска област, между Стара планина и Средна гора. Разположен е в Розовата долина, край река Тунджа, на 24 км на запад от град Казанлък.
Лятото е доста топло, но е освежавано от планинско-долинния вятър, от залесените склонове на Средна гора и от водната маса на близкия язовир „Копринка”, под водите на който са останките от древната столица на Одриското царство Севтополис.
До освобождението от турско робство селище с такова име не е съществувало, но горещите минерални извори в днешния град са били използвани за лечение от дълбока древност – открити са останки от античен град, римски бани и балнеоложки съоръжения. Днешното име на града е дадено от върнали се през пролетта на 1878 година след бягството си от башибозушката заплаха и намерили на мястото на своето село само пепелища. Заселили се в изоставено село в непосредствена близост до минералните извори и го нарекли на името на Свети Павел и княз Павел – сина на царя-освободител.
Днешният град е добил известност с лечебните си минерални води, които са радонови, флуорни и силициеви по състав, слабо минерализирани и хипотермални (19-61°C). Курортът е профилиран за лечение на дегенеративни и възпалителни ортопедични заболявания на опорно-двигателния апарат, ставни възпалителни заболявания, заболявания на периферната нервна система и други.
Почти всички хотели в курорта разполагат с басейни с минерална вода и модерни балнеоложки центрове с квалифициран персонал.

Благоевград и Благоевградска Баня

Село Баня е малък курорт в Благоевградска област. Разположено е в центъра на Разложката котловина между три планини – Рила, Пирин и Родопите, на 5 км от Банско, в община Разлог. Тук има над 70 горещи минерални извора. В община Разлог минерални води има и в село Елешница, а също в местността Катарино край Разлог и в местността Ръждавец край село Бачево.
Изобилието на топли минерални извори, около които е застроено селото, и сравнително високата температура на минералната вода (45-58 °C) са една от причините то да бъде дом на много цивилизации – траки, римляни, византийци, славяни, прабългари и османци. Всяка от тях е оставила свои следи в многовековната му история. Тук има останки от древно тракийско селище, светилище на Аполон и римска баня. Църквата „Света Богородица”, построена на мястото на светилището, е запазена в основи до днес.
С историята на селото е свързана и грамота на българския цар Иван Шишман от 1378 година, дадена на Рилския манастир, както и появата на българите-мохамедани. Опожарявано и ограбвано от кърджалийски набези, то възкръсва и оцелява до днес с широки улици и европейска планировка, с училище и детска градина, отоплявани с топла минерална вода, с минерален плаж, чийто минерален басейн работи от юни до септември.
Със село Баня са свързани известни българи, като патриархът на българските учители и книжовници Неофит Рилски и известният български писател Антон Страшимиров.
Примерни хотели за настаняване в село Баня:
Термо СПА хотел „Римска баня”. Минералната вода в хотела с температура 58 градуса по Целзий е от извор, ползван още от траките. Тя захранва и СПА центъра „Римска баня” в хотела. www.rimskabania.com
Hot Spring Medical and SPA Hotel (4+ звезди). Хотелът разполага с медицински СПА център, предлагащ физиотерапия, кинезитерапия, хидротерапия, пелоидотерапия.www.hotsprings-spa.com

Нареченски бани

Един от най-известните балнеолечебни курорти в България, Нареченски бани, се намира на 24 км югозападно от Асеновград, на 42 км южно от Пловдив и на 28 км северно от Чепеларе.
Особеното разположение на курорта върху планинските хребети на Родопския масив, покрай река Чая, го прави уникално място за отдих, съчетаващо чистия въздух, живописната природа и чудотворното въздействие на минералната вода.
В района има три минерални извора, най-големият от които е каптиран в далечната 1911 година. Минералната вода съдържа радон и е с лечебна радиоактивност. Водата с най-слаба радиоактивност и с най-ниска температура (Очното изворче) е подходяща за пиене, профилактика и лечение на очни заболявания и болни венци. Тя е изведена в открити чешми с денонощен достъп.
Основната минерална вода е със средна радиоактивност и се използва за лечение чрез балнеопроцедури и като питейна в лечебни дози (Бански извор).
Третият извор (Соленото изворче) е с най-голяма радиоактивност и с най-малък дебит. Водите със средна и силна радиоактивност също са изведени в чешми, но в закрито помещение в парка.
Нареченската минерална вода успешно лекува хипертония, диабет, заболявания на опорно-двигателния апарат, на нервната система, сърдечно-съдови заболявания и други. Тя е единствената в България, която е подходяща за лечение на неврози, депресии, стресови състояния. Нареченски бани разполагат с три балнеосанаториума и няколко почивни станции.
Природата около Нареченски бани е подходяща за излети и пешеходен туризъм. Има множество екопътеки и туристически маршрути.

Кюстендил

Град Кюстендил, със седемхилядна история и с двехилядна непрекъсната градска традиция, се намира в Югозападна България. Разположен е на северните склонове на Осоговската планина, в подножието на свещения хълм „Хисарлъка”.
Тук има множество минерални извори. На 20 км от Кюстендил се намира топфеното находище край село Байкал. Климатът е преходно-континентален, с подчертано средиземноморско влияние. Тук се намира специализираната болница за рехабилитация.
Сред забележителностите в града са: художестветат галерия „Владимир Димитров-Майстора”, част от „100-те национални туристически обекта”, джамията „Ахмед бей”, построена в средата на XV в. върху основите на средновековната българска църква „Света Неделя”, античните римски терми, изградени през II-III век, част от голям комплекс – Асклепион – на площ от 3 декара – петият най-голям в Европа.
Тук има редица образци на възрожденски къщи: къща-музей „Димитър Пешев”, Емфиеджиева къща, построена през 1874 г., къща музей „Ильо войвода”.
Чифте баня е построена през 1489 г. от Сюлейман паша върху основите на Асклепион „Пауталия”. Дервиш баня е построена през 1566 г. Функционира повече от 400 години. Днес архитектурен паметник на културата. Алай баня, известна като Войнишката баня, е построена върху основите на турска баня от късното Средновековие.
Акрополът на Пауталия е построен през IV-V век и разрушен през XV век от османските завоеватели. Крепостта е една от най-значимите на територията на България.
Средновековната църква „Свети Георги” е най-старата запазена в Кюстендил. Построена е през X-XI век. Тя е кръстокуполна от тип „вписан кръст”. Запазени са три стенописни слоя – от XII-XIV век, от XV-XVI век и от края на XIX век. Част от „100-те национални туристически обекта на България.
Митрополитската църква „Успение Богородично” е построена през 1816 г. на мястото на средновековната църква „Св. Никола”. В двора и се намира първото в Кюстендил килийно училище, построено през 1820 г.
Възрожденската църква „Св. Мина” е изградена през 1859 г. като манастирска царква. Има малък подземен параклис с аязмо. През 1934 г. в съседство е изграден новият храм „Св. Великомъченик Мина”, който е действащ катедрален храм.
Пирговата кула, построена през XIV-XV век дава добра представа за укрепителната система на средновековен Велбъжд. Други забележителности са регионалният исторически музей „Академик Йордан Иванов”, регионалната библиотека „Емануил Попдимитров”, народно читалище „Братство 1869”.
Хотели за настаняване в Кюстендил:
Парк-хотел „Кюстендил” (4 звезди) се намира в подножието на хълма „Хисарлъка”. Хотелът предлага единични и двойни стаи и апартаменти. Има ресторант с разнообразна българска кухня и три конферентни зали с общо 265 места. СПА центърът на хотела е с капацитет от 70 души и предлага повече от 30 процедури.

Петрич и Марикостиново

Община Петрич е най-южното кътче на България.
Тук има легендарни тракийски и славяно-български архитектурни паметници – Хераклея Синтика и Самуиловата крепост, Чуриловския манастир „Свети Георги”.
Тук се пазят тракийски и славяно-български традиции - русалии и кукери-станчинари, македонски песни и танци. Тук са звучали пророчествата на Ванга.
Тук средиземноморският полъх гали долината на Струма и пазвите на Огражден и Беласица. Тук са минералните води и лечебните калища на Рупите и Марикостиново. Оттук минава прелетният път на птиците „Виа Аристотелис”.
Тук са портите за Северна и Южна Македония, останали извън пределите на родината.
Най-вероятното място на древната Хераклея Синтика е местноснта „Рупите”. Градът носи името на митичния герой Херакъл, смятан за родоначалник на царете на най-успешното тракийско царство – македонското. Гръдът е основан през IV в. пр. н. е. в земите на траките-синти. Той е основният град в североизточните предели на същинското македонско царство. Оттук Александър Македонски тръгва в обединителния за траките поход, преди да потегли срущу Персийската империя. В средата на II в. пр. н. е. Хераклея Синтика е покорена от римляните. Градът е покровителстван от Октавиан Август – първият римски император.
Минерални извори има в селата Рупите, Марикостиново и Кромидово. В Марикостиново има и находище на лечебна кал.
Тук има над 40 храма на православието, сред които Чуриловският манастир „Св. Георги”, на 15 км от Петрич, в близост до границата с Македония, в южното подножие на планината Огражден.
Петричкото поле е винарски регион, където се отглеждат сортовете: „Широка мелнишка лоза”, „Мелник 55”, „Мерло”, „Кабарне Совиньон”, „Мускат Отонел”, „Анчелота”, „Гернаш Ноар”, „Пти Вердо”.

Гоце Делчев и Огняновски минерални бани

Комплексът „Огняновски минерални бани” е сгушен в полите на Западните Родопи, в най-ниската част на река Канина. На югозапад се намира град Гоце Делчев, над който се извисява южният дял на Пирин.
Тук се намира комплекъсът „Терма Вита” (Therma Vitae). Хотелът се захранва с лековита минерална вода. Предлага стаи на четири етажа, тематично аранжирани в съзвучие с един от природните елементи - земя, огън, въздух и вода.
В Профилакториум „Огняново” има пет басейна с минерална вода от сондажен източник с температура 42 градуса. Комплексът разполага с ресторант-тераса с капацитет 150 места, лоби бар и 2 летни бара. Медицинският център „Свети Павел” тук предлага лечение и профилактика. www.thermavitae.bg
Тук е разположен комплексът Uva Nestum Wine and SPA, място, където неврокопското гостоприемство предлага вино, храна и СПА терапии.

Хасково и Хасковски минерални бани

В околностите на Хасково има следи от много тракийски селища. През декември 2000 г. в могилата Рошавата глава до с. Александрово екип от археолози открива уникална тракийска гробница от IV в. пр. н. е. Гробницата е на неизвестен тракийски владетел и има уникални стенописи с ловни, бойни и погребални сюжети, даващи ценна информация за тракийските религиозни обреди, въоръжение, бит и облекло. От 2011 г. гробницата е част от 100-те национални туристически обекта.
През 2009 г. в Хасково е открит музеят „Тракийско изкуство в Източните Родопи” с постоянна експозиция за гробницата и разцвета на тракийската култура през V-II в. пр. н. е. Сред експонатите са откритите в северната част на Сакар планина 98 златни апликации от периода (4500-4000 г. пр. н. е.), които заедно със златните накити от Варненския некропол и огърлицата от село Хотница са най-старото обработено злато в света.
Село Узунджово е известно преди всичко с провеждащият се цели два века в края на лятото Узунджовски поноир, където във времето на разцвет на панаира през XVIII век за 40 дни са се събирали между 50 000 и 150 000 души. През 1592 г. Великият незир Синан паша финансира построяването на джамия и кервансарай за 2000 души. След Руско-турската война джамията е преустроена в църквата „Успение Богородично”.
В Хасково се намира най-високият в света паметник на Света Богородица с Младенеца – 32,8 метра, влизащ в стоте национални туристически обекта. В основата на паметника има малък параклис, а на няколко метра от него – 30-метрова Камбанария, на върха на която са поставени осем камбани с обощо тегло над 1 тон. Божията майка винаги се е считала за покровителка на града, а празникът Рождество Богородично на 8 септември се счита от 1993 г. и за празник на град Хасково.
Регионалният исторически музей на Хасково съхранява над 120 000 движими паметници на културно-историческото наследство. Сред най-впечатляващите са: 22 000 антични и средновековни монети, сребърен потир с дарствен надпис от сватбата на император Юстиниан I и императрица Теодора, богата археологическа експозиция и етнографски колекции.
Сред възрожденските паметници на Хасково са Паскалевата къща и Кирковското училище.

София

София е най-големият град и столица на България.
Сред забележителностите и са:
Кръстокуполният монументален храм-паметник „Александър Невски”, най-големият православен храм в България, побиращ 5000 души. Строен в продължение на осем години по проект на професор Померанцев. Завършен е през 1912 г. Храмът вълнува с величествените си форми и с богатството на архитектурните и стенописно-декоративните си детайли.
Дело на големи руски и наши художници, между които В. М. Васнецов, В. Е. Савински, П. Е. Мясоедов, И. Мърквичка, А. Митов, иконите и стенописите в храма са издържани в мека пастелна тоналност. Забележителни са дърворезбата на двата иконостаса – северния и южния - мраморните детайли на царския и владишкия трон, мозайките.
Националната художествена галерия е най-големият музей на изкуството в България. Съхранява около 42000 творби от целия свят. Клонове на галерията са: „Квадрат 500”, бившия дворец на княз Александър Батенберг, Музеят на християнското изкуство в криптата на храм-паметник „Александър Невски”.
Базиликата „Света София”, символ на града, е трикорабна кръстокуполна византийска църква и една от най-старите действащи църкви в Европа. Построена е през VI век върху останките на няколко по-стари църкви. През Средновековието е катедрална митрополитска църква, а през XIV век градът е преименуван на нейно име - София. След падането на България под османско робство е била преустроена в джамия, а стенописите и били унищожени. Реконструирана е и преосветена като църква през 1930 г. На южната и фасада е Гробът на незнайния воин. На източната фасада е гробът на патриарха на мългарската литература Иван Вазов. Под църквата има уникален музей, който включва част от Източния некропол на Сердика и останки от три по-малки църкви.
Националният исторически музей се намира в подножието на Витоша, в бившата правителствена резиденция „Бояна”. Съхранява стотици хиляди паметници от историята на България от времето на траките до наши дни.
Музеят на София се намира в сградата на бившата Централна минерална баня и включва артефакти от неолита (VI хилядолетие пр. н. е.) до 1940 г.
Ротондата „Свети Георги” е най-древната и добре запазена сграда в София. Построена е по времето на император Константин I Велики (306-337 г.) в началото на IV век. Първоначално е служела като баптистериум, а по времето на император Юстиниан Велики (527-565 г.) е трансформирана в църква и обрисувана за първи път. Има няколко слоя стенописи, включващи високохудожествено изображение на ангел от IX век.
В самите поли на Витоша, е приютен един от най-забележителните паметници на българската средновековна архитектура и живопис – Боянската църква „Св. Никола и Пантелеймон”. През Средновекоието тя е била част от дворцов комплекс и семеен параклис на феодален владетел. Боянската църква е строена на етапи.
Най-старата кръстокуполна църква по архитектурни особености се отнася към първите десетилетия след преместването на средището на политически, културен и църковен живот в югозападните покрайнини на държавата (началото на XI век).
Средната двуетажна част е пристроена през 1259 г. като дарение ог местния владетел севастократор Калоян, за което свидетелствува запазеният надпис върху северната стена на долния етаж. Този етаж – правоъгълно засводено помещение с две ниши покрай надлъжните стени, е трябвало да послужи за преддверие на по-старата църква и вероятно за гробищно помещение на ктиторското семейство. Тук са изибразени портретите на севастократор Калоян и съпругата му Десислава, а също на цар Константин Асен Тих и на царица Ирина. Вторият етаж е кръстокуполен параклис с разчленен покрив. Входът му от юг е бил обърнат към дома на боляра. Вероятно дървена стълба е отвеждала в етажа. Строителят от XIII век с познание и майсторство е обединил двете части в едно органично цяло. Третата част е от XIX век.
София е била сред най-значителните центрове на православното християнство и култура в Европа. Строежът на църкви тук започва при император Константин (IV век) и достига своя апогей по време на Второто българско царство (1186-1396 г.), когато в околностите наСофия е имало около 300 манастира. Падането на България под османско робство слага край на този разцвет и нови църкви започват да се градят едва след XVI век и основно по време на Възраждането. Днес край София има около 20 действащи манастира.
В близост до София е и най-старият национален парк в България – планината Витоша. Тук се срещат 1400 растителни вида, сред които витошкото лале, ендемичен вид за Балканите. В парка има сва строго охранявани резервата – „Бистришко бранище” и „Торфено бранище”. Тук е и най-дългата пещера в България – Духлата (13,2 км).

Пловдив

Вторият по големина град в България Пловдив има богата история.
Градът-крепост е основан от Филип Македонски през IV в. пр. н. е. и получава името Филипопол. Но вероятно тук е имало тракийско селище много преди това. Траките наричат селището Пулпудева и Евмолпиас.
По-късно римляните наричат града Тримонциум, защото основната му крепост е обхващала три от хълмовете на града, които, разположени в близост един до друг, са най-близо до река Марица.
Славяните и прабългарите наричат града Пълдин.
Османските турци, които завладяват града през 70-те години на XIV век, му дават името Филибе.
След освобождението се възстановява модернизираното слабянобългарско име Пловдив.
Античният град е имал укрепена с крепостна стена цитадела, разположена по венеца на Трихълмието. Стената е била снабдена с няколко правоъгълни, триъгълни и кръгли кули. В рамките на крепостната система са открити останки от голям античен театър с редове – мраморни седалки – булевтерий. Извън цитаделата, в границите на втората крепостна стена в западното подножие на Трихълмието са открити сфендоната (извита част) на мраморния стадион на Филипопол и полуразрушеният му сводест вход, както и други сгради и терми. На юг от стадиона е разположена агората – търговския площад на двения град. Една трета стена обхваща по-голямата част от античните квартали (инсули). Античните улици разделят пространство на квартали с ширина 30-38 метра и дължина 80-83 метра. Под уличната настилка от каменни волуни минава зиданият канал на градската канализация.
Откирти са и петите на огромен акведукт, който е доставял за града вода от Родопите.
През XIX век се формира жилищният квартал на пловдивските занаятчии и търговци, наричан „Стария Пловдив”. В края на XIX век Старият Пловдив е имал 125 къщи, 8 църкви и 2 училища и е представлявал великолепен архитуктурно-урбанистичен ансамбъл. Тук се намират най-ярките произведения на така наречения „български барок”. Сред най-видните къщи са: къщата на Аргир Коюмджиоглу (Етнографски музей), на Димитър Георгиади (Музей на национлано-освободителните борби), на Никола Недкович, къщата на Хиндилян и други.

Русе

В края ня XIX и началото на XX век Русе е първият град в България, проводник на културата и на техническите нововъведения, които се пренасят по Дунава от Централна Европа. Чувства се влиянието на Виена и на Букурещ, наричан още „Малкият Париж”.
Сред забележителностите на града са: Доходното здание, Сградата за култура и събития, Съдебната палата, Операта, къщата-музей „Баба Тонка”, Мостът на дружбата, построен през 1954 година, Паметникът на свободата, пристанище Русе, русенскиият драматичен театър „Сава Огнянов”, Регионалният исторически музей и останките на римската крепост „Секстагинта Приста”. Много популярни са централните улици – „Александровска”, „Борисовска”, „Цар Освободител”.
Примерен хотел за настаняване в Русе:
Хотел „Космополитан”, 4 звезди, разположен в центъра на града. Хотелът разполага с ресторант „Хасиенда”. www.cosmopolitanhotelbg.com

Стара Загора

Стара Загора е разположен в южното подножие на Сърнена Средна гора. Със средна надморска височина 400 м планината предлага възможности за туризъм и посещение на природни забележителности като местностите Казането, Богородична стъпка, Милкини скали, пещерата Змееви дупки.
Само на 15 км от града се намира СПА курортът Старозагорски минерални бани.
Наричат го град на липите и правите улици, а също град феникс, възкръснал от пепелищата, за да поеме по пътя на своето бъдеще.
Градът има около осем хилядолетия история, като най-продължително тук се е намирало тракийско селище. В началото на II век римският император Марк Улпий Траян основава тук града Августа Траяна. През Средновековието Стара Загора е носила различни имена: Берое, Верея, Иринополис, Боруй. През османското робство градът е носил турското име Ески Зара и българското Железник от средата на XIX век. Днешното име Стара Загора е документирано за първи път през 1875 г.
През Руско-турската освободителна война, на 31 юли 1877 г. в паметно сражение Стара Загора е опожарена и срината до основи. На 5 октомври 1879 г. княз Александър Богориди полага символичния основен камък и градът е възстановен с широки прави улици и големи площади по план на чешкия техник Лубор Байер. Средища на богат културен живот в Стара Загора са Операта, Драматичният театър, Радиото, Художествената галерия, Регионалният исторически музей, библиотеките. Тук се провеждат Националният тракийски фолклорен събор „Богородична стъпка”, Фестивалът на оперното и балетното изкуство и редица други събития. Ежегодно се чества денят на Стара Загора – 5 октомври.
Най-големият парк на Стара Загора – „Аязмото” е създаден през 1885 г. по инициатива на митрополит Методий Кусев.
Регионът на Стара Загора се слави с добрите си червени вина от типичните за България сортове кабелне, мерло и мавруд.

Казанлъшката гробница

Казанлъшката гробница е един от най-интересните паметници, останали от древните обитатели на България – траките. Тя е от времето между края на IV и началото на III век преди новата ера.
Изигната е около 250 г. пр. н. е. – времето на одриския цар Севт III. Гробницата се състои от четириъгълно преддверие, изградено от ломени каменни блокове, свързано чрез коридор (дромос) с кръгло помещение от изпечени тухли, покрито с купол. Гробницата е украсена с великолепна живопис.
Открита е през 1944 г. в Казанлък. Долната половина на гробницата е украсена с черни, бели и червени полета, а горната - с фриз, изобразяващ три надбягващи се колесници и уникална живописна сцена на погребално угощение. Великолепните стенописи в погребалната зала и коридора, изобразяващи символично сбогуване с тракийския владетел, са датирани към 60-те години на III век преди новата ера. Те са важен източник за проучване на тракийската култура и изкуство през елинистичната епоха и на генезиса на елинистичното изкуство.
Фризовете в дромоса възпроизвеждат срещата между две войски и очевидно намекват за важно историческо събитие, в което е взел участие и погребаният в гробницата владетел. Предадени са два момента от тази среща. Единият – по левия склон на свода, другият – по десния. Двете симетрични композиции са разположени над цокъл от помпейскочервени пана и фриз от растителни орнаменти.
В кръглото помещение, върху горната част на купола, един над друг са разположени два фриза, от които долният съставя главната украса на гробницата. В центъра му са представени фигурите на двойката, в чиято чест е издигната гробницата – тракийски владетел, седнал пред масичка, отрупана със сладки и плодове, и съпругата му, седнала на трон. Двамата са със златни венци на главите. Мъжът държи в едната си ръка чаша, а в другата е взел ръката на своята спътница.
Встрани от двамата покойници с размах е представено шествие от дарители – поднасяща плодове жена, прислужница, носеща сандъче за дрехи и кутия за накити, друга, носеща воал, две свирачки, прислужник с кана и чаша в ръце, коняри, водещи коне, и колар с колесницата на мъртвия. Подобни шествия са чест мотив в гръцките надгробни плочи от онази епоха, но идеята за тях не е гръцка, а идва от източната (персийската) скулптура. Горният фриз на куполното помещение представя състезание с колесници – три гонещи се колесници и техните водачи с развети дрехи. Безспорно живописта в Казанлъшката гробница е от едно и също време, но най- ероятно е изпълнена от двама различни художници. За това подсказва различният почерк при изпълнението настенописите от централния фриз и тези, в другите части на гробницата. Централният куполен фриз се отличава с простото, но изящно предаване на формите на човешките и животинските тела, в умелото използване на светлината и сянката, в майсторското предаване на полусенките чрез ограничен брой цветове.

Копривщица

Копривщица е българско планинско градче с богата история и китна природа. Къщите в стар стил и калдъръмените улици карат сърцето да бие по-силно. Атмосферата ви връща в миналото. Можете да разгледате десетте къщи-музеи, сред които на Бенковски, на Дебелянов, на Каравелов, на Каблешков и Ослекова къща.Туристът може да се наслади на многобройните архитектурни и исторически паметници, а се разходи в гората, да отдъхне в някое от уютните ресторантчета с битова атмосфера и да опита от прекрасните народни ястия. Гостоприемните копривщенци предлагат квартири под наем, туристически спални и хотерчета с модерно обзавеждане.
Градът има своя полумитичен първоосновател. Според преданието и според съществуващият до началото на 19 век султански ферман са отдадени права на една българка-болярка, дошла от село Рила. Нейни потомци са прочутият копривщенски род Султанековци. Ако се запитаме обаче възможноли е една провинциална болярка да се домогне до едни наистина изключителни правдини, скрепени със султанска заповед, отговора със сигулност ще бъде-едва ли! Но факт остават и получените права-турчин е нямал право да се засели в Копривщица, нямал е право да язди през нея на кон. Копривщица не е плащала никакви данъци, освен един данък-дарение към джамията Фетхие, към която е имало приют за бедни. Градските първенци са носели "отличителни шапки", които със султанско съгласие са ги отделяли от руммилета. Копривщенци са имали право да носят цветни дрехи, орьжие, а също така да яздят коне, неща позволени само на мюсюлманите.
Дру го по-правдоподобно предание гласи, че първите заселници в Копривщица, извоювали и султанското дарение, са първенци дошли от Търново. Изглежда, че между търновския двор итози на султаните в Одрин са съществували трайни договори, скрепени и чрез женитбата на султан Мурад и сестрата на цар Иван Шишман -Кера Тамара. В тези договори вероятно е било предвидено да се оставят някои островчета земя на номинално ползване към султана. Копривщенските първенци са имали и свободен достъп до султана, където са ги посрещали с уважение. Други доказателства към това предание са, копривщенския говор, който твърде много напомня търновския, както и удивителната архитектурната прилика между старите копривщенски къщи и търновските болярски къщи. старите копривщенци, както са представени в писмените паметници и спомени, са били хора достолепни с вродено чувство за достойнство и стремеж към красотата, което идва от тяхното изначало, от старата и благородна семка на някогашните търновски родове.
Интересно е и самото име Копривщица, чиято етимология и досега не е убедително изяснена. В турските архиви селището е наричано Аврат алан (женска поляна, село), което има връзка с преданието за създаването му. За самото име Копривщица вероятностите са изключително много. А по-точно, че от торта на овцете и говедата, на това място е израстнало много коприва. Друга възможност е, че името на селището произхожда от "куп речици", тъй като на мястото се вливат в р.Тополница няколко малки реки. Названието на Копривщица може и да е от гръцки произход, а именно от думата копрос, която означава тор, торище, тъй като се знае, че там са ходили не само български пастири, а и власи-каракачани, които са говорили развален гръцки език. Ако се приеме за вярно, че старото име е Коприщица и се тълкува като чисто българско име, то неговият произход по-лесно би могъл да се свърже с растението копър-коприще, място, където расте копър. Писмени сведения от преди триста години показват старото име Коприщица. Поправката Копривщица с "в" е направена към края на 18 век.
Ако обичате историята и предизвикателствата, уюта и красотата Копривщица е мястото, което ще ви хареса да посетите. А сега няколко думи за старите копривщенци. Те са обичали да се носят красиво, богато, да притежават скъпо оръжие, да яздят добри коне. Строили са просторни и удобни къщи, стенописани и с резбовани тавани. Тези къщи твърде много напомнят на княжески домове. Копривщенци са горди хора със самочувствие, властни, свикнали са сами да управляват своя живот. Само в Копривщица през Възраждането е и мало специална пристройка за прислугата. Самата прислуга е държана за "салтанат". И това не е било празна надутост, опит да се смае светът, а начин на живот.
Малко е да се каже, че Копривщица е хубава. Тя векове наред се е трудила, за да бъде хубава - целенасочено, уредено, с ясен план. Хубостта на гразда е била обществено дело. Общинските управници отлично са знаели как да употребят всеки грош. В Копривщица улиците са калдъръмени, има многобройни каменни чешми и здрави мостове.
Изключително интересна е институцията на общинските деятели. Те са били и законодатели, и изпълнители, и финансити. С висшето им съгласие например могло да бъде решено църковните имоти да преминават във владение на училищата. Отнемането на църковни имоти, за да служат приходите им за граждански цели е едно пионерско решение, което копривщенските управници взимат още в зората на нашето пробуждане, взето самостоятелно, без да се пита нито султанът, нито коя да е власт. Няколко средногорски баира са очертавали границите на тази миниатюрна република. Представители на официалната власт във Възрожденска Копривщица са били мюдюринът и няколко заптии. Те обаче по-скоро са били няколко цветни ориенталски петна, отколкото реално действаща власт в градчето. Та мюдюринът по някакви стари ферманни права, дадени на копривщенци, е пращал ханъмата си да ражда недалеч от града, защото се е боял да не разсърди висшите управници на селището.
Строг порядък, самоуправление, демократизъм - това характеризира политическия живот на Копривщица от онова време. Републиканският дух иде още от първите години на робството. Първоначално болярите, получили султански ферман, са управлявали феодално. Бавно, за век-два копривщенци се освободили от деспотията на феодалния род, който поради липса на българска държавна институция не е могъл да оцелее като управник на селището. Може би това не е станало съвсем безболезнено, тъй като никой не си отива доброволно от властта. Възможно е да е имало някакви сблъсъци, за които обаче до нас не са достигнали сведения. Едно обаче е неоспорим факт - през 19 век гпадът се развива почти без намесата на османската власт, като своеобразен средногорски град-държава със свои закони, задължителни за всички, и строги наказания за тези, които не ги спазват.
За Копривщица никога не може да се каже всичко. Това е наистина неповторим град със своята история и архитектура, със своите хора - някогашни и сегашни.

Витоша

Витоша е купообразна планина, част от Преходната блоково-разломна област. Издига се над Софийската, Пернишката, Самоковската котловина и съседните планини Люлин, Верила и Плана. Площтта и е 278 кв. км, а средната височина 1500 м. Планината е със стръмни склонове откъм Софийското поле. Характерни за Витоша са каменните реки - морени. Оттук извират Струма и други реки. Наброяват се около 1500 вида висши растения. Има множество почивни домове, хижи, хотели, метеорологична станция. Построени са няколко лифта. Планината е национален парк.
Едни от най-предпочитаните маршрути за туризъм в почивните дни за софиянци са Витошките. Два са основните начина за проникване с автомобил в недрата на Национален парк Витоша - пътищата до Алеко и до Морените. Автобусите се взимат от Дървеница, Овча купел и Хладилника. Удобни са и лифтовете, сред които най-модерен е Симеоновският. Самата планина е истински рай за пешеходен туризъм и неколкодневен отдих в хижа или хотел.

Белинташ

Близо до Асеновград, в сърцето на Родопите – най-мистичната българска планина, се намира месността Белинташ. Някога, в древни времена, още преди Христа, тя е била голямо езическо светилище, средище на тракийското жречество. Оттук прадедите ни призовавали помощта на боговете си в трудни моменти. Странните каменни фигури на обграденото от върхове плато силно напомнят за каменното светилище на друидите в Стоунхендж, Англия. Огромна скала с профил на воин – “Стражът на светилището”, пази от векове тайните на загадъчното място. Под краката на каменния пазител скалната плът е издълбана от две ритуални щерни с вода – в едната от тях се оглеждала Луната, а в другата – Слънцето. Множеството кръгли отвори в скалите допълват пейзажа.
Едни учени разчитат името на месността като “Камъкът на войната”. Древните летописи разказват, че преди векове за Белинташ се водили дълги войни между беси и одриси. Оттам дошло и името му. Според други учени латинско-турското наименованието означава “Белият камък”.
Предназначението на родопския Белинташ, както и това на английския Стоунхендж, и до днес остава загадка за учените. Астрономите твърдят, че кръглите скални отвори представляват създаден от древна цивилизация небесен атлас, отразяващ разположението на съзвездията. Историците обаче смятат, че многобройните скални отвори са ямки, в които древните траки извършвали огнени ритуали. Всеки новопровъзгласен жрец правел прорицанията си на една от тях. По пламъка, който избухвал при изливането на вино над жертвения олтар, те предричали бъдещето.
От далечните времена на траките са и многобройните археологически находки в месността – сребърната оброчна плочка от с. Мостово с лика на върховното тракийско божество Сабазий, съкровището от златни монети с лика на Александър Македонски, открито край с. Тополово.
Преди траките, в още по-далечни времена по тези Атлас е живяла и друга древна цивилизация, наречена от учените “Екс Балканс лукс” – “Светлината на Балканите”, която прекъснала по неизвестни причини съществуването си 4 –3 хил. г. пр. н. е. С настъплението си християнството унищожава всички езически средища по земите ни. На мястото на всяко езическо светилище християните строели свое. В района около Асеновград има 250 църкви, тук се намират Бачковският манастир и Кръстова гора (в която са заровени, за да бъдат спасени, кръстовете на разрушените от турците православни храмове). Всички тези християнски обекти, превърнали района в съвременен Ерусалим, са издигнати на мястото на езически светилища. Мисията им била една – да се противопостави на голямо езическо средище голям православен център. Езическите светилища, които не могли да унищожат, християните анатемосвали. Затова Атлас като Белинташ се смятат и до днес от местните хора за прокълнати.
Белинташ е загадъчно и противоречиво и затова особено привлекателно място. Астрономите виждат в него грандиозна древна астрономическа обсерватория, историците наричат скалния феномен езическа Кръстова гора, еколозите – несрещано природно чудо. Едни търсят в него следи от извънземни пришълци, други твърдят, че там се случват чудеса и компасът губи посоките на света. Екстрасенсите го посещават, за да се зареждат с енергия. Иманярите са привлечени от несметните богатства, скрити в древното светилище – легенда разказва за подарена на светилището от Александър Македонски 800-килограмова златна колесница, скрита в пещера.

Националният военноисторически музей

Националният военноисторически музей е създаден през 1916 г. Музеят събира и регистрира културни ценности, свързани с българската и европейска военна история. В него посетителите се докосват до най-богатите български колекции от оръжие, униформи, отличия, знамена, военни печати и снимки, които ни пренасят във времето на героизма, идеалите и патриотизма. Има проекти за разширяването на музея, за организиране не само на временни експозиции, но и на постоянни. Музейният екип възнамерява да превърне музея в средище на традиции, култура и образование, в желано място за децата и в туристическа забележителност.

Стара планина

Стара планина /стари имена Аемон, Хемус, Хем, Емус, Маторни гори, Балкан/ е младонагъната планинска верига на Балканския полуостров. Геоложки и морфоложки се дели на Предбалкан на север и Главна старопланинска верига на юг. Площта на планината е 11 596 кв. км., средната височина е 722 метра, най-голямата височина при връх Ботев е 2376 метра. Друго разделяне на планината е на Западна Стара планина, Средна Стара планина и Източна Стара планина. Западна Стара планина се простира до Златишкия проход, дълга е 190 км, включва Св. Николска планина, Чипровско-Берковска планина, Козница, Мургаш, Етрополска планина. Средна Стара планина се простира до прохода Вратник, дълга е 185 км и е най-висока. Включва Златишко-Тетевенска, Троянска, Калоферска, Шипченско-Тревненска и Елено-Твърдишка планина. Източна Стара планина е най-ниска, с дължина 155 км. Разделена е от долините на река Камчия и Хаджийска на Матор и Удвой планина. Матор планина включва Котленско-Върбишка, Еминска и Камчийска планина. Удвой планина включва Сливенска, Стидовска, Карнобатско-Айтоска планина и Гребенец. Един от най-престижните маршрути, проверка за опитни планинари, е маршрутът Ком-Емине, който включва цялата дължина на Стара планина - от връх Ком на Сръбската граница до нос Емине на Черно море. Дължината на маршрута е над 500 км. Обикновено преходът трае десетина дни.

Леденика

На 17 км западно от гр. Враца се намира една от най-посещаваните пещери, обявена за национален обект – Леденика. В преддверието на пещерататемпературата на въздуха и през зимата, и през лятотое отрицателна.Това обуславя присъствието на ледени образувания, които първи посрещат посетителите и дават името на цялата пещера.
В Леденика има няколко големи зали, в една от които се бистрее малко езерце. Залите са свързани с галерии, чиято обща дължина е 239 м.
Наситените с калциев бикарбонат водни капки, които са успели да преодолеятпритегателната сила на пещерния таван, са застинали по пода на пещерата в остри израстъци – безброй сталагмити с причудливи форми и различни размери. А онези от водните капки, които са останали в плен на тавана въпреки своя устрем надолу, са увиснали в разнообразни висулки – сталактити. На Атлас сталагмити и сталактити се съединяват в огромни колони – сталактони, които като митичните атланти крепят пещерата. Когато нахлуе електрическата светлина, вълшебството е неописуемо. Посетителят замира пред това творение на природата.

Тракийският храм край Старосел

През пролетта на 2000 г. ст.н.с. д-р Георги Китов започва проучване на централната надгробна могила от археологическия комплекс в района на пловдивското село Старосел. Проучването установява грандиозно тракийско култово съоръжение без аналог на Балканите. Паметникът не е просто затворена гробница, каквито са намирани досега, а представителен храм, функционирал пълнокръвно в древността. Сградата впечатлява с внушителните си размери и уникалната си архитектура. Изградена е от огромни каменни блокове, захванати с метални скоби, залети с олово за здравина. Три стълбища водят към входа – едно централно и две странични. Предполага се, че “парадният вход” бил за владетеля, а страничните – за простосмъртните. Релефните орнаменти на фасадата, оцветени в черно и червено, смайват със съвършената си изработка. Коридор, дълъг 17 м, широк 6 м и висок 5 м, води към две погребални камери – правоъгълна и кръгла, във вътрешността на могилата.Д-р Китов смята, че находките от храма могат да преобърнат схващанията за цивилизацията на траките. Ученият е категоричен, че сградатае била конструирана като храм за постоянно ползване, а впоследствие е превърната в гробница. Доказателство за това са дъгообразните улеи върху прага на входа. По тях се плъзгали тежките каменни врати при отваряне и затваряне. Според Китов това е неопровержим аргумент, че траките не са били варвари, а прецизни архитекти с големи художествени, технически и строителни възможности. Сградата е сравнима със съкровищницата на Атрей в Микена, но е много по-изящна. Показва прилика и с Мезешката гробница, но е много по-представителна, твърди Китов, който е проучвал и долината на тракийските царе край Казанлък. Представителността на Староселския храм е на път да докаже, че Панагюрското съкровище е изработено в Тракия, смята откривателят на уникалното съоръжение. Той намира поразителни прилики в сцени, изобразени на една от амфорите на съкровището, с украсата в този храм. Преди 20 години той твърди същото след открития в могила край Стрелча. Сега обаче според него се появява ново потвърждение на хипотезата му, че прословутото съкровище е изработено тук, а не е внесено от Гърция. Китовтвърди, че храмът е строен по времето на одриския цар Ситалк, управлявал земите от устието на Дунав до устието на Атлас през 445 – 424 г. (V в.) преди Христа. Само могъщ владетел като него би могъл да построи такова гигантско съоръжение, смята откривателят му Професор Маргарита Тачева от Катедрата по тракология в Софийския университет също разглежда обекта като най-големия архитектурен паметник на територията на Одриската държава. Тя обаче отнася датировката му след средата на IV век преди Христа, опирайки се на част от находките, които са от времето на Лизимах. Историкът Божидар Димитров пък допуска, че гробницата е от времето на първия одриски владетел Терес. Както и да спорят учените обаче, налице е величествен древен паметник, превърнал се вече в притегателно място за туристи от цял свят.

Предела - между Рила и Пирин

Седловината Предел впечатлява туристите с красивата си природа. Местността ивма богата история и приютява от 1962 година насамсъборните надпявания "Пирин пее", в който взимат участие народни таланти от пиринския край. Предела е границата между двете най-високи планини в България - Рила и Пирин. Разположена на 1140 метра надморска височина, седловината е дълга около 7 километра. Известен с обширните си поляни, прохладните си гори води и благоприятния си климат, районът е обявен за климатичен планински курорт. През 1878 година по време на Кресненското въстание тази местност е била опорен пункт на четиата на Бано Маринов. А на 16 септември 1901 година при местността Подпряната скала е била пленена американската мисионерка мис Стоун от четата на Яне Сандански и Христо Чернопеев. Освен с богатата си и вълнуваща история и с красивата си природа, Предела е и звестен и с туризма си. Тук има няколко ведомствени почивни станции, къмпинг с бунгала и ресторант, отворен през цялата година. През 1985 година е построена хижа "Предела" - едноетажна сграда с 30 Атлас, разпределени в двойни и тройни стаи. Хижата се намира на 24 км от Симитли и на 12 - от Разлог. Неповторимо преживяване за за любителите на планинския туризъм е маршрутътт Предел- езеро Сълзица - хижа Яворов. Продължителността му е около 5 часа и 40 минути. Тръгва се от автобуснатат спирака на Предел към Разлог. Минваа се покрай Кулата - историческа местност, чието име идва от някогашна стражева кула. В близост до сградата на горско стопанство "Разлог" се вижда построената през 1981 година чешма в чест на 1300-годишнината на българската държава. По-нататък маршрутът минава покрай местностите Тишето и Кулиното, пресича Кулина река и след около два часа път се достига резерватът Баюви дупки-Джинджирица. Тук природата е изключително красива и умората изчезва при вида на вековната букова гора, която в продължението си нагоре преминава в беломурова.
Туристите, които предпочитата да отидата направо към хижа Яворов, след изкачването на връх Гърбец трябва да поемат на югозапад и да слязат на голямата поляна в местността Падината. Тези, които искат да видят живописното езеро Сълзица, продължават по ръба на върха и след 15-минутно изкачване в югозападна посокаизлизат на източния край на езерото.
Сълзица е най-северното езеро в Пирин с размери 100 на 80 метра и дълбочина 2 метра. Разположено е в малък вторичен циркус по южните склонове на връх Гърбец. Подхранва се от снежни преспи през зимата и валежи през останалите сезони. Езерото е истинско доказателство дза съвършенството на природата.
Слизането към Падината става по левия склон на извиращия от езерото поток. Стига се до разширението на Бяла река - отлично място за почивка след продължителния преход. Десният бряг на реката стига до широка пътека която води до връх Окаден /2475 м/. По югоизточния му склон се стига до местността Поляните, където е построена и хижа Яворов - крайната точка на маршрута.

Боянската църква

Боянската църква е средновековна църква от 11-12 век, разположена недалеч от София. В двуетажната семейна църква-гробница, на стенописи от 1259 година са изобразени прекрасни портрети на царя Константин-Асен Тих и неговата съпруга Ирина, а също на ктитора севастократор Калоян и жена му Десислава. Те притежават не само историческа, но и художествена ценност.

Балабановата къща

Балабановата къща-музей в Стария Пловдив /ул. "Стамат Матанов" №51, тел. 627-082/ е уникален паметник на Възрожденската ни архитектура, приютил ценни експонати от българския бит и култура от края на Турското робство. Къщата е построена в началото на 19 век. На първия етаж е представена постоянна експозиция на съвременна живопис. На втория етаж е съхранен оригиналният интериор. Посетителят остава прехласнат пред уникалните резбовани тавани в многобройните помещения на чорбаджийската къща, притаява дъх от досега с историята.

Трявна

Град Трявна е разположен в Северното подножие на Шипченско-Тревненския дял на Стара планина. Има към 15 000 жители, гара на ж. п. линията Русе-Подкова. Развива мебелна, текстилна и трикотажна промишленост, но чарът му е в туризма. Градът е планински курорт и център на познавателен туризъм, с много паметници от възрожденско време. Известен още от 12 век като Търавна, през 18-19 век той става занаятчийски, търговски и културен център, където се ражда прочутата Тревненска художествена школа. Запазени са къщи и черкви от Възраждането със забележителна дърворезба. Има музей на резбарското и зографското изкуство и множество къщи-музеи. Оттук е родом и Пенчо Славейков. Ако имате желание да посетите Трявна през уикенда, имате много варианти за нощувка. Можете да изберете например тризвездния хотел "Ралица", разполагащ с 36 стаи и 9 апартамента, ресторант, бар, фитнес, сауна, джакузи,стрелбищен комплекс, зала за конференции. Друг вариант е тризвездният "Трявна", който предлага 54 двойни стаи, 5 апартамента, ресторант, кафе-сладкарница, магазин за сувенири, дневен бар и зала за конференции. А през деня едва ли ще скучаете, потопени в самобитната атмосфера на градчето.

Върховете на Пирин

Главното било на Пирин е покрито с над 40 върха с надморска височина над 2500 метра. Край тях са пръснати множество циркуси и около 60 процента от езерата на тази величествена планина. Красотата по тези Атлас е в изобилие, а природата тук е по-близо от всякъде другаде.
Връх Пирин, висок 2593 метра, е най-северозападно разположеният връх от главното било на планината. Склоновете му са покрити с клекови гори, което го прави труднодостижим и още по-примамлив. От него се виждат други пирински върхове, Рила и седловината Предсела на север, а на юг и запад - Беласица и планините Малешевска и Огражден.
Връх Плешки, висок 2564 метра, носи името си от една история, която местните хора разказват. Когато в подножието му четата на Яне Сандански се срещнала с турска потеря, точен изстрел на войводата уцелва турския главатар в плешките и прекратява преследването.
Връх Гърбец, висок 2597 метра, е един от най-добре оформените пирински върхове. Гранитната му снага завършва с обла площадка, от която се открива неповторима гледка във всички посоки. На юг от върха е Белоречкият циркус с езерото Сълзица, най-северното в Пирин.

Троянският манастир

Троянският манастир се намира на 10 км югоизточно от Троян. Основан е в края няа 16 век. Тук има каменна черква от 1785 година, разширена и украсена през 1835. Изписана е през периода 1848-49 година от Захари Зограф и Димитър Зограф и украсена с дърворезба. През Възраждането е средище на революционна дейност. През 1872 година тук е основан от Левски революционен комитет.

Казанлък

Казанлък е разположен край река Тунджа, в Казанлъшката котловина. На седем километра от него се намират останките на древния тракийски град Севтополис. Градът е известен като Акджа от 1430 г. През Възраждането е културен и просветен център. Казанлъшката котловина е подбалканска котловина, между ридовете Кръстец и Межденик. Тук текат реките Тъжа, Габровница и Стара река. Има наносни конуси, въглища, минерални извори. Климатът е умереноконтинентален, с температурни инверсии. Отглеждат се технически култури и овощни насаждения. Главно селище е град Казанлък. “Плануваме да започнем туристическа обиколка сред пет от най-атрактивните тракийски гробници”, заяви Косьо Желев, директор на историческия музей в Казанлък. “Надяваме се последните открития да отворят малко кесията на държавата” - твърди той, визирайки откритията в долината на тракийските царе тази година от екипа на проф. Георги Китов. В района на Казанлък се намира и прочутата Казанлъшка тракийска куполна гробница

Ропотамо